Здравейте аз съм Dicky (Емо) ще ви покажа няколко подбрани снимки в две части на сексапилната Анджелина Джоли.
^Като заговорихме за сексапил^
Очаквайте още в най скири време :)
Dicky
сряда, 29 юни 2011 г.
понеделник, 27 юни 2011 г.
Червената шапчица част 1
Как биха разказали приказката за Червената шапчица други хора:
Едгар Алън По (американски писател, поет, редактор и литературен критик)
Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал
гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш
се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше
Червената шапчица.
Хорхе Луис Борхес (аржентински писател, смятан за един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век)
Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която
всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна
галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени
червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност,
абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват
от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то
Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено
неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна,
трескава. Разклоняваща се.
Ърнест Хемингуей (новелист, автор на кратки разкази, журналист, носител на Нобелова награда за литература и награда Пулицър)
Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата
имаше мляко, бял хляб и яйца.
- Eто - каза майката.
- Какво - попита Червената шапчица.
- Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си.
- Добре - каза Червената шапчица.
- И си отваряй очите - каза майката - Вълкът.
- Да.
Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха
Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица,
излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е
много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли,
че вълкът беше започнал отново да се появява насам и като
помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.
Ги дьо Мопасан (френски писател-натуралист)
Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който
опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка,
която все още се преструва на невинна, ала той вярва на
невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя
се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само
по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.
O'Xенри (майстор на късия разказ с неочакван край, пишещ за живота на обикновените хора в Ню Йорк)
Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше
сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред
фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня....
Дж. Селинджър (американски писател)
- Ако сте по-особено животно и разбирате човешка реч, сигурно ще искате
да узнае те как съм почервеняла през глупавото си детство - цялата тая плява от
рода на "Дейвид Копърфийлд", в която хич не ми се ще да се ровя: родителите ми
като нищо ще получат по 2-3 кръвоизлива, натопя ли ги в смахнатата история на
идиотската си биография. Брат ми - Червеният калпак, отиде в Холивуд - продаде
се като проститутка. Ама аз не съм такава! - каза момичето към косматия вълк
първа.
Джоузеф Хелър (американски сатирик)
- А пък на мен името ми е Вълк Вълк Вълк - интимно отвърна вълкът,
- ти да не си медицинска сестра?
- Не съм, но те каня при баба - отвърна тя загадъчно.
- Ти си луда!
- Защо да съм луда?
- Защото не мога да дойда - пламенно отговори Вълк Вълк Вълк.
- Защо???
- Защото съм девствен!
- Че какво общо има това с баба?
- Никой не кани вълк при баба си при такова положение.
- Аз те каня! Каня те у баба си!
- Не, не мога да дойда.
- Защо не?
- Защото си луда.
- Защо да съм луда?
- Защото искаш да дойда при баба ти.
Червената шапчица набръчка чело:
- Не искаш да дойдеш, защото съм луда, а смяташ, че съм луда,
защото искам да дойдеш, така ли?
- Si.
Робърт Бърнс (шотландски поет, един от основоположниците на романтизма)
В цъфналата ръж,
o, в цъфналата ръж,
ах, в цъфналата ръж,
как да кажеш "Къш!"?
Конфуций (китайски мислител и философ, от чиито учения произлиза конфуцианството, повлияло живота и мисленето на хората в Китай, Япония, Корея и Виетнам)
Чер Ве На Та-ша попита:
- Какво трябва да направи един вълк, щом го канят на вечеря?
- Благородният вълк има апетит, но никога не е гладен, простият
вълк няма апетит, но винаги е гладен - отвърна вълкът с достойнство,
изнасяйки се на заден ход. Чер Ве На Та-ша автоматично записа думите му,
изпадайки в медитация.
Л. Рон Хъбард (американски писател-фантаст)
Червената шапчица се приближи:
- Извинвай Вълк. Hищо лично, просто така ми нареди училищният
психолог.
Луис Каръл (британски писател, философ, математик, логик и фотограф)
Червиса изобщо не се почуди (а стори й се, че би трябвало да се
зачуди), когато този бял вълк важно извади часовник от джоба на жилетката
си и, мърморейки "О, божичко, ще закъснея", се разбърза нанякъде. Тя го
последва, пламнала от любопитство...
Ф. Кафка (немскоезичен писател)
Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах
вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е
хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха
погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и
извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че
и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много
търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на
лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога
валеше го изпълваше с униние.
Анди Уорхол (американски художник)
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Мастило за копринена щампа върху синтетични полимерни бои на платно
с размери 206 х 145 см.
Частна колекция
С разрешение на "Фелдман Файн Арт Гелъри", Ню Йорк
Джек Лондон (американски писател)
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й
течеше силната кръв на белите покортели на света. Затова, без
да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един
съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята
очарователна женска усмивка.
Ярослав Хашек (чешки писател)
- Е, и какво направих? - мърмореше си вълкът - едно
голямо лайно напpавих, това е...
Оноре дьо Балзак (френски писател)
Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата.
Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен
майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски
дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил
на железни панти, които на времето си може и да са били хубави,
но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и
шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се
разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета
и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената
шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше
съвсем обикновенна и затова няма да се спираме по-подробно на
нея.
Луиз Макмастер Бюджолд (писател)
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли
болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка,
моята диагноза. Спри, не сега, недей отново..."
И изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и
трескаво почука на вратата:
И отново Робърт Бърнс (шотландски поет, един от основоположниците на романтизма)
- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Вълчо.
- Иди си. Всички спят у нас.
- Не всички - каза Вълчо.
- Не зная как си се решил!
- Реших се - каза Вълчо.
- Ти май си нещо наумил?
- Май нещо - каза Вълчо.
- Веднаж да минеш моя праг...
- Да мина - каза Вълчо.
- Ще те посрещна като враг!
- Посрещай - каза Вълчо.
- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй - каза Вълчо.
- Утре ти ще дойдеш пак!
- Ще дойда - каза Вълчо.
- Ни дума никому за туй!
- Ни дума - каза Вълчо.
Максим Горки (руски писател)
I Вариант:
Стаята на бабта беше стара и нечиста. Стъклата на
прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите.
Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си
завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.
II Вариант:
Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела като
богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този
огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела,
затова, че е Човек.
- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и
понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.
Реймънд Чандлър (американски писател)
Тази вечер духаше пустинен вятър - от онези сухи и горещи ветрове,
които се изнизват от планинските проходи, къдрят косите, опват
нервите и сърбят по кожата. В такива вечери запиванията завършват с бой.
Хрисими по природа женици опипват с пръст острието на месарския нож и
съзерцават вратовете на съпрузите си. В такива вечери остромуцунест силует
може да се появи зад стъклото на кантората ви.
Oскар Уайлд (ирландски и британски драматург, писател и поет)
Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но...
Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с
най-добро име се ползват тези, които нямат име.
C какво мога да ви услужа?
Вълкът: Виждате ли ... Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.
Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.
Вълкът: Но аз говоря сериозно.
Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.
Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта,
който току що ви съобщих.
Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е
проява на лош вкус.
Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?
Бабата: Разбира се към глупостите. Но вие сте непоносим!
Вълкът: Кога един вълк е непоносим?
Бабата: Когато прекалява с въпросите.
Вълкът: А една жена?
Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.
Вълкът: Много сте строга към себе си.
Бабата: Разчитам на вашата дискретност.
Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.
(изяжда я)
Даниел Хармс (руски писател и поет)
Край мен е тъмнина,
очилата ми излитат!
Край мен е тишина,
ушите ми излитат!
Край мен е тъмшина.
ушилата ми излитат!
Леле майко и ти Иван Симьонович,
къде е моят крак?
Чарлз Дикенс (английски писател)
Бедната Червена шапчица! Тя не знаеше, какво я очаква.
Горкото дете! С каква обич, изписана по хубавото му личице, то
отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на
стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с нощната
шапчица на бабата, очакваше да погълне и тази своя жертва.
Ерих Мария Ремарк (немски писател)
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк (или ром, джин,
калвадос, сливова и пр.) и седна на леглото и вдишваха познатия
дъх на коняка (джина, рома и т.н.). В този аромат имаше тъга и
умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът (джинът и
пр.) беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се
надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
Сан Антонио (френския писател)
Тъй значи. Вдигаме тупурдия пред главния вход, правим се, че си
търсим ключовете, а ето, че мацето - хоп! - цъфва от килера зад кухнята.
корсажът й току-виж се разхвърчал на сегменти под огромния натиск, който
съдържанието му налага с ентусиазма на гъби след дъжд. И в този момент
батко ви Ам Амтонио тегли такава пламли ва бабешка усмивка, че сигурно се
размирисва на пържени ченета.
- Здравей, мръвчице малка - изхърхорвам миловидно, разтърсвайки
дружелюбно цялата пухен ост на пейзажа. На шапотената госпожичка обаче
вади отнякъде древно чифте с калибър като врата на месарница. Знам колко
сте задръстени и ще ви подскажа, че се цели съвсем насам. Изритвам
юрганището като катапулт и се мятам между трясъци, пушек и фотьойл. За
щастие женските нямат рефлекси, а това, което имат е доста време, докато
заредят отново. Навсякъде витае перушина, а аз на място разфасовам
кукличката с ентусиазъм, от който сигурно могат да ви потекат лигите.
Време е да се омитаме, но не и преди да му дремнем по едно.
Жак Превер (френски поет и сценарист)
Вълка в зори ловци ще спрат.
А в нощната тъма - комини, смърт!
Не знаем - мрак, звезди,
безброй съдби...
Защо ридаем аз и ти...
Хулио Кортасар (аржентински писател и поет)
Ловецът вече цяла седмица беше по петите на вълка. Преследваше го
по един издайнически косъм - косъм с възел точно по средата. Първо
отвъртя сифона на мивката и огледа най-педантично всички налични косми
вътре. После с кирка тръгна по тръбата - отделяше, изследваше... След това
шахтата, колектора, канала под гората. Зад него оставаха купчина косми,
положени напряко на тунела.
Кърт Вонегът (американски писател, романист и сатирик)
След като мина покрай три отклонения, вливащи космите от хотела
на "Холидей ин", ловецът внезапно разбра, че стои точно под къщата на
бабата. Главно защото над него проблесна месингова табелка. Табелката
изглеждаше така: "ДЪРТАТА ШАПЧИЦА".
Едгар Алън По (американски писател, поет, редактор и литературен критик)
Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал
гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш
се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше
Червената шапчица.
Хорхе Луис Борхес (аржентински писател, смятан за един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век)
Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която
всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна
галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени
червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност,
абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват
от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то
Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено
неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна,
трескава. Разклоняваща се.
Ърнест Хемингуей (новелист, автор на кратки разкази, журналист, носител на Нобелова награда за литература и награда Пулицър)
Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата
имаше мляко, бял хляб и яйца.
- Eто - каза майката.
- Какво - попита Червената шапчица.
- Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си.
- Добре - каза Червената шапчица.
- И си отваряй очите - каза майката - Вълкът.
- Да.
Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха
Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица,
излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е
много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли,
че вълкът беше започнал отново да се появява насам и като
помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.
Ги дьо Мопасан (френски писател-натуралист)
Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който
опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка,
която все още се преструва на невинна, ала той вярва на
невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя
се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само
по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.
O'Xенри (майстор на късия разказ с неочакван край, пишещ за живота на обикновените хора в Ню Йорк)
Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше
сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред
фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня....
Дж. Селинджър (американски писател)
- Ако сте по-особено животно и разбирате човешка реч, сигурно ще искате
да узнае те как съм почервеняла през глупавото си детство - цялата тая плява от
рода на "Дейвид Копърфийлд", в която хич не ми се ще да се ровя: родителите ми
като нищо ще получат по 2-3 кръвоизлива, натопя ли ги в смахнатата история на
идиотската си биография. Брат ми - Червеният калпак, отиде в Холивуд - продаде
се като проститутка. Ама аз не съм такава! - каза момичето към косматия вълк
първа.
Джоузеф Хелър (американски сатирик)
- А пък на мен името ми е Вълк Вълк Вълк - интимно отвърна вълкът,
- ти да не си медицинска сестра?
- Не съм, но те каня при баба - отвърна тя загадъчно.
- Ти си луда!
- Защо да съм луда?
- Защото не мога да дойда - пламенно отговори Вълк Вълк Вълк.
- Защо???
- Защото съм девствен!
- Че какво общо има това с баба?
- Никой не кани вълк при баба си при такова положение.
- Аз те каня! Каня те у баба си!
- Не, не мога да дойда.
- Защо не?
- Защото си луда.
- Защо да съм луда?
- Защото искаш да дойда при баба ти.
Червената шапчица набръчка чело:
- Не искаш да дойдеш, защото съм луда, а смяташ, че съм луда,
защото искам да дойдеш, така ли?
- Si.
Робърт Бърнс (шотландски поет, един от основоположниците на романтизма)
В цъфналата ръж,
o, в цъфналата ръж,
ах, в цъфналата ръж,
как да кажеш "Къш!"?
Конфуций (китайски мислител и философ, от чиито учения произлиза конфуцианството, повлияло живота и мисленето на хората в Китай, Япония, Корея и Виетнам)
Чер Ве На Та-ша попита:
- Какво трябва да направи един вълк, щом го канят на вечеря?
- Благородният вълк има апетит, но никога не е гладен, простият
вълк няма апетит, но винаги е гладен - отвърна вълкът с достойнство,
изнасяйки се на заден ход. Чер Ве На Та-ша автоматично записа думите му,
изпадайки в медитация.
Л. Рон Хъбард (американски писател-фантаст)
Червената шапчица се приближи:
- Извинвай Вълк. Hищо лично, просто така ми нареди училищният
психолог.
Луис Каръл (британски писател, философ, математик, логик и фотограф)
Червиса изобщо не се почуди (а стори й се, че би трябвало да се
зачуди), когато този бял вълк важно извади часовник от джоба на жилетката
си и, мърморейки "О, божичко, ще закъснея", се разбърза нанякъде. Тя го
последва, пламнала от любопитство...
Ф. Кафка (немскоезичен писател)
Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах
вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е
хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха
погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и
извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че
и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много
търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на
лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога
валеше го изпълваше с униние.
Анди Уорхол (американски художник)
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Мастило за копринена щампа върху синтетични полимерни бои на платно
с размери 206 х 145 см.
Частна колекция
С разрешение на "Фелдман Файн Арт Гелъри", Ню Йорк
Джек Лондон (американски писател)
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й
течеше силната кръв на белите покортели на света. Затова, без
да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един
съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята
очарователна женска усмивка.
Ярослав Хашек (чешки писател)
- Е, и какво направих? - мърмореше си вълкът - едно
голямо лайно напpавих, това е...
Оноре дьо Балзак (френски писател)
Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата.
Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен
майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски
дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил
на железни панти, които на времето си може и да са били хубави,
но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и
шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се
разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета
и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената
шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше
съвсем обикновенна и затова няма да се спираме по-подробно на
нея.
Луиз Макмастер Бюджолд (писател)
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли
болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка,
моята диагноза. Спри, не сега, недей отново..."
И изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и
трескаво почука на вратата:
И отново Робърт Бърнс (шотландски поет, един от основоположниците на романтизма)
- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Вълчо.
- Иди си. Всички спят у нас.
- Не всички - каза Вълчо.
- Не зная как си се решил!
- Реших се - каза Вълчо.
- Ти май си нещо наумил?
- Май нещо - каза Вълчо.
- Веднаж да минеш моя праг...
- Да мина - каза Вълчо.
- Ще те посрещна като враг!
- Посрещай - каза Вълчо.
- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй - каза Вълчо.
- Утре ти ще дойдеш пак!
- Ще дойда - каза Вълчо.
- Ни дума никому за туй!
- Ни дума - каза Вълчо.
Максим Горки (руски писател)
I Вариант:
Стаята на бабта беше стара и нечиста. Стъклата на
прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите.
Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си
завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.
II Вариант:
Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела като
богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този
огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела,
затова, че е Човек.
- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и
понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.
Реймънд Чандлър (американски писател)
Тази вечер духаше пустинен вятър - от онези сухи и горещи ветрове,
които се изнизват от планинските проходи, къдрят косите, опват
нервите и сърбят по кожата. В такива вечери запиванията завършват с бой.
Хрисими по природа женици опипват с пръст острието на месарския нож и
съзерцават вратовете на съпрузите си. В такива вечери остромуцунест силует
може да се появи зад стъклото на кантората ви.
Oскар Уайлд (ирландски и британски драматург, писател и поет)
Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но...
Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с
най-добро име се ползват тези, които нямат име.
C какво мога да ви услужа?
Вълкът: Виждате ли ... Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.
Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.
Вълкът: Но аз говоря сериозно.
Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.
Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта,
който току що ви съобщих.
Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е
проява на лош вкус.
Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?
Бабата: Разбира се към глупостите. Но вие сте непоносим!
Вълкът: Кога един вълк е непоносим?
Бабата: Когато прекалява с въпросите.
Вълкът: А една жена?
Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.
Вълкът: Много сте строга към себе си.
Бабата: Разчитам на вашата дискретност.
Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.
(изяжда я)
Даниел Хармс (руски писател и поет)
Край мен е тъмнина,
очилата ми излитат!
Край мен е тишина,
ушите ми излитат!
Край мен е тъмшина.
ушилата ми излитат!
Леле майко и ти Иван Симьонович,
къде е моят крак?
Чарлз Дикенс (английски писател)
Бедната Червена шапчица! Тя не знаеше, какво я очаква.
Горкото дете! С каква обич, изписана по хубавото му личице, то
отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на
стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с нощната
шапчица на бабата, очакваше да погълне и тази своя жертва.
Ерих Мария Ремарк (немски писател)
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк (или ром, джин,
калвадос, сливова и пр.) и седна на леглото и вдишваха познатия
дъх на коняка (джина, рома и т.н.). В този аромат имаше тъга и
умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът (джинът и
пр.) беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се
надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
Сан Антонио (френския писател)
Тъй значи. Вдигаме тупурдия пред главния вход, правим се, че си
търсим ключовете, а ето, че мацето - хоп! - цъфва от килера зад кухнята.
корсажът й току-виж се разхвърчал на сегменти под огромния натиск, който
съдържанието му налага с ентусиазма на гъби след дъжд. И в този момент
батко ви Ам Амтонио тегли такава пламли ва бабешка усмивка, че сигурно се
размирисва на пържени ченета.
- Здравей, мръвчице малка - изхърхорвам миловидно, разтърсвайки
дружелюбно цялата пухен ост на пейзажа. На шапотената госпожичка обаче
вади отнякъде древно чифте с калибър като врата на месарница. Знам колко
сте задръстени и ще ви подскажа, че се цели съвсем насам. Изритвам
юрганището като катапулт и се мятам между трясъци, пушек и фотьойл. За
щастие женските нямат рефлекси, а това, което имат е доста време, докато
заредят отново. Навсякъде витае перушина, а аз на място разфасовам
кукличката с ентусиазъм, от който сигурно могат да ви потекат лигите.
Време е да се омитаме, но не и преди да му дремнем по едно.
Жак Превер (френски поет и сценарист)
Вълка в зори ловци ще спрат.
А в нощната тъма - комини, смърт!
Не знаем - мрак, звезди,
безброй съдби...
Защо ридаем аз и ти...
Хулио Кортасар (аржентински писател и поет)
Ловецът вече цяла седмица беше по петите на вълка. Преследваше го
по един издайнически косъм - косъм с възел точно по средата. Първо
отвъртя сифона на мивката и огледа най-педантично всички налични косми
вътре. После с кирка тръгна по тръбата - отделяше, изследваше... След това
шахтата, колектора, канала под гората. Зад него оставаха купчина косми,
положени напряко на тунела.
Кърт Вонегът (американски писател, романист и сатирик)
След като мина покрай три отклонения, вливащи космите от хотела
на "Холидей ин", ловецът внезапно разбра, че стои точно под къщата на
бабата. Главно защото над него проблесна месингова табелка. Табелката
изглеждаше така: "ДЪРТАТА ШАПЧИЦА".
JACK2100
Нов екип, нова анкета + над 200 благодарности!
- Жак - jack2100@abv.bg - JACK2100
- Димитър - dkanev3@abv.bg - Jack_Sparrow
Моля гласувайте в новата анкета на блога!
---------------------------------------------------------------------------
БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ ИМЕТО НА ЦЕЛЯТ ЕКИП ЗА ВСИЧКИ НАСТОЯЩИ (над 200!!!) ПОСЕЩЕНИЯ (за по малко от две седмици!!!) НА БЛОГА!!! СУПЕР СТЕ ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ В СЪЩИЯТ ДУХ!!!
---------------------------------------------------------------------------
БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ ИМЕТО НА ЦЕЛЯТ ЕКИП ЗА ВСИЧКИ НАСТОЯЩИ (над 200!!!) ПОСЕЩЕНИЯ (за по малко от две седмици!!!) НА БЛОГА!!! СУПЕР СТЕ ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ В СЪЩИЯТ ДУХ!!!
петък, 24 юни 2011 г.
Може да сме безделници, но не сме без празници
Днес е Еньовден! Честит имен ден на всички с имената Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо. Бъдете живи и здрави! А сега малко информация за празника. Еньовден е стар славянски празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източно православната християнска църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Предполага се, че коренът на празника се крие в славянската традиция. В Русия празникът се нарича Ива́н Купа́ла и се смята за езически народен празник. В Украйна името е Ивана Купала (Купайла), както и в Беларус. Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също има задължително огън, който се прескача, а около него се танцува. Билките имат най-голяма сила именно в тази нощ.
Източник за тази информация е чичо гугъл.
Източник за тази информация е чичо гугъл.
Абонамент за:
Публикации (Atom)