Щастливо женени или щастлив ергенски живот?

Какво бихте избрали? Да изживеете живота си щастливо с половинката си или да сте строго необвързан и търсещ нови приключения? Очаквам вашите отговори ;)

Любовните традиции на народите - част 1

Любовните традиции на народите, които живеят в различните краища на планетата могат да удивят дори най- сексуално разкрепостените.

Красавици в палмови маски

Загадъчния народ Уо, наброяващ около три хиляди души, населява североизточна Колумбия. Момичетата от племето, като стигнат до пубертета, трябва да носят четири години маски от палмови листа преди да се оженят. През този период, те не трябва да се показват пред хората без маски.

Съпружеска невярност по празници

Преди да започнат състезанията по крикет, младежите от остров Тробриан в Нова Гвинея възхваляват любовта. Крикетът е игра, на която мисионерите са ги обучили в началото на миналия век. Сега тази игра замества древните племенни войни. Мъжете нанасят на лицето си бойна окраска. Но най-интересното е, че провеждането на турнира съвпада с момента на съзряване на ямса, на който туземците приписват силни еротични свойства. Затова в навечерието на турнира и мъже, и жени, без угризение на съвестта си избират нов партньор за една нощ.

В Китай никой не знае кой е бащата

Уникален феномен- формално безбрачие при фактическо многоженство- съществува в племето "на", живеещо в планината Юн нан, в Китай. Местните жени не се женят, а децата не знаят кои са бащите им. Майките отглеждат децата си с помощта на своите братя и сестри, а нощно време приемат посетители в спалните си. В същото време техните братя и чичовци по майчина линия ( родството по бащина линия, както и самото бащинство, са непознати ) тайно навестяват чужди спални.

Свобода на обноските

В североизточната част на Индия, щата Мадхя-Прадеш, младите мъже и жени от племето муря танцуват около общата спалня - гхотул преди да влезат в ней. В гхотула по- опитните посвещават новобранците в тайните на любовта. Младите муря всяка вечер ходят да се обучават в общата спалня в тайните на любовта, но на сутринта се прибират по домовете си.

 Брак по судански

Народа Нуба в Судан смята за главен ден в годината "празника за избор на мъже". С изгрева на слънцето потенциалните новобрачни започват своите любовни танци, които продължават докато невестите не хвърлят око на някой от съплеменниците си. В знак на благоразположение жената поставя крак на раменете на избраника, но той не трябва да вдига очи към бъдещата си съпруга. Преди да види бъдещата си булка, младия човек диша аромата на тялото и. Бъдещият семеен живот обаче все още не е факт. Макар да правят секс преди брака, докато не построи дом, мъжът ще живее в обора, сред домашните животни и ще може да навестява любимата само през нощта, като тайно се промъква в къщата на бъдещите си роднини. След като къщата е построена, мъжът и жената спят заедно, но ядат отделно. Една година по-късно бракът им ще бъде признат и ще могат да се хранят.

Учителски издънки - част 2

 Втората част на учителските издънки.

1. То е същото но малко по-различно.

2. Млъкнете или ще ви изгоня всичките и ще работя с останалите!

3. Марийке, затвори вратата на гардеробчето, защото става течение.

4. Слави, затвори вратата от другата страна.
 
5. Винаги, щом си отворя устата чувам гласа на някой идиот.

Снимчици от Карибски пирати

Качвам малко снимки от филма Карибски пирати :) Njoy!

Учителски издънки - част 1

Няколко забавни учителски издънки.


1. Иван има повече тройки отколкото акъл.

2. Толкова съм доволна от контролните че ме е страx да ги върна!

3. Излез и напусни.

4. #Чува се вибрация от GSМ#
Учителя: Мисля, че министъра забрани да си включвате вибраторите в час.

5. За тема №1 няма да говорим нищо само ще кажем някои неща.

Как се казва Мечо Пух в различните държави?

Ето няколко забавни имена на любимият детски герой Мечо Пух в различните страни.
Ирландия - Меч О"Пух
Шотландия - Мечо МакПух
Англия - Мечо Пуух
Дания - Мечо Пухсен
Швеция - Мечик Пухсон
Норвегия - Мечо Гунар Пухяер
Русия - Мечо Пухин
Грузия - Мечорат Пухашвили
Армения - Мечан Пуханян
Китай - Ме Чо Пух
Япония - Мечоши Пуханага
Италия - Мечо дел Пухини

Ал Бънди - голям смях! Част 2

Обещаната втора част със снимки на Aл Бънди :)

Любимата поза на Ал.

Как няма да си добър ръгбист с такъв налудничев поглед.

 Позата е важна!

 Човек с такова лице как да не се прочуее.

Шофьорската книжка на Ал - АНУЛИРАНА.

Малко снимки на известния Капитан Джак Спароу

От доста време исках да кача малко снимки на един от идолите ми Капитан Джак Спароу :)

Забавни кавъри

Няколко забавни аматьорски кавъра на известни песни.

    Кавър на Queen - Bohemian Rhapsody

 

  Още един забаваен кавър на същите момчета, но този път на песената Pump It - Black Eyed Peas

 

    Още един кавър на Black Eyed Peas - Pump It, но в стил "Chipmunk" или казано на български в стил Алвин и катеричоците.

 

    Queen - We Will Rock You изпълнено от Спондж Боб.

Джон Бон Джоуви

Джон Бон Джоуви е американски музикант, композитор и певец, основател и вокалист на групата Бон Джоуви. Роден е на 2 Март 1962 г. в Пърт Амбой щат Ню Джърси. Когато е на 4 семейството му се мести в град Сейървил, в момента живее в Манхатън. Женен за Доротеа Хърли и има четири деца- Стефан Роуз, Джеси Джеймс Луис, Джейкъб Хърли и Ромео Джон Бонжоуви. Освен музикант Джон Бон Джоуви е и акьор. Участвал е в тв сериалите "Али Макбийл" и "Сексът и градът".

Ранни Години- Джон Бонджоуви расте, чакайки да стане рок-звезда. През 1979 Джон формира The Atlantic Expressway. Един от първите прослушани е 17- годишният Дейвид Брайън. The Expressway се ограничава с местна слава, но Джон привлича вниманието. Дори Брус Спрингстийн обръща внимание на това. Джон отива на училище в 8 сутринта, след като е свирил от 3 часа (сутринта) и дори не е спал.
След сформирането на групата кръстена Bon Jovi той става един от най-известните рок певци. Известен е с песни като Runaway, Wanted Dead or Alive, Blaze of Glory, It's my life и много други.
Интересни факти- През 2000 година е определен от списание "Пийпъл" за "Най-сексапилната рок звезда"
С нарастващия успех на албума Slippery When Wet, групата става световно популярна и се сбъдва мечтата на членовете ѝ да се превърнат в музикални звезди от световен мащаб. Slippery When Wet достигна номер едно в Австралия, Канада, Норвегия, Финландия, Нова Зеландия, Швейцария и държи рекорда за хард рок албум, престоял най много на номер 1 в САЩ, прекарал 8 седмици под # 1 в Billboard 200.

Десетте черногорски заповеди

Или кодекса на мързеливият човек.

1.Човек се ражда уморен и живее, за да си отпочине
2. Обичай кревата си като самия себе си
3. Денем почивай, за да можеш нощем да се наспиш
4. Не работи - работата убива
5. Ако видиш някой да си почива-помогни му
6. Работи по- малко, отколкото можеш, а онова, което можеш, отстъпи другиму!
7. Спасението е в хладната сянка- от почивка никой не е умрял
8. Работата носи болести- недей да умираш млад!
9. Когато случайно ти се прииска да поработиш, седни, почакай, ще видиш, че ще ти мине!
10. Когато видиш някъде да ядат и пият - приближи се, ако видиш, че работят - тръгни си да не пречиш.

Ал Бънди - голям смях! Част 1

Човек уникат !!!

 NO MA'AM !

 Най- големият кошмар на Ал.

 Застреляй ме 12$

 Dodge - вечната кола.

Поезия на безделника

Преди два дена влизам в една телефонна кабина и почвам тъкър-тъкър-тъкър... и докато се усетя паднах в една шахта. Там преседях 7 години. Едни рокери ма намериха и ма вадеха от сряда до октомври обаче искаха да ма пречукат. Моите мозъчни муликули завряха и почнаха да кипят. Направих МИЯУ като котка и пребахтах бандата от 15 рокера и техния БОС на име Енрико Сперми. Обаче при послединя ни сблъсък той ма прати в орбита около слънцето. И там видях как планетите правят ИУ-ИУ. Обаче ми стана много топло и са върнах на Земята. На земята беше много интересно, имаше някви смотани клоуни и мозъчните ми муликули отново се изпариха. Започнах да им викам ЕЙ ПАЛЯЧОВЦИ. Те ми казаха ние сме Team@Palq4o. Те направиха КЛИК-КЛИК на своите GSM и от слушалката се чу "Ей палячо, не се ебавай с мойте палячовци!" Гласа ми беше познат и се сетих, че това е един приятел. И мозъчните ми муликули спръха (спряха). За да си отпочина утидох и си взех дщнери с пържола от фрее.Касково.нет и си взех една ноу.медиа за пиене. Тъй като по-рано бях издивял това се беше записало в 3(Дабалю.6а_отк@4@.нет. След вкусното ястие уригнах два-три пъти и се почесах по мадото. Видя ми се много мъжко от моя страна. Реших и аз малко свят да видя в този момент ми дойде една гениална мисъл а тя беше БИИИП. Накрая реших да ида в Англия. Там видях много зверски детелинки и една дъртачка с курона дето беше се напушила. Видях едни червени, видяха ми се много смешни. Питах дъртата курона дали могат да стрелят. И тя ми каза, че не е нужно да знаеш нещо което не знаеш. Аз отидах да ги ритам по кокалчетата и почнах да прая ТЪК-ТЪК-ТЪК. Аз бях съгласен да се кефя. После видях един църен ушокльоптер дето каза "АУ ТЯ МНОО АРНА!!!" Бих му две баници и си дойдох в България. От родния си град Хасково видях как на една звезда и свършва газта и пада. Вече знам как звездите стават падащи. Видях една мъглявина дето я наричат конска глава а на мен ми приличаше на прегънат среден пръст. Видях галактиката № двайсет и тръй. Върнах се на Земята, защото ми дойдоха The Fucking Laйна и атова отидох до кенефа. След като излезнах от кендефа видях че Енрико Сперми се завърна със своя Сперматрон. Той се опита да ме застреля със сперма, но аз избегнах удара. Извиках няколко евтини и грозни пички. Те погълнаха всичките му удари и го обезвредиха. Сетих се че аз се бия от 21:00 до 20:45 и беше време да се прибирам за да вечерям. Видях един цингу мангу пук пални гъщи с лок и се замислих...ако го грамна в главата дали ще падне. Вървя си по улицата и видях пианка и му викам дай ми 5 лева, той ма попитъ зако да ти купя six ракий and one свинъй ама той не се съгласи и аз почнах да го ритам по кокаляците. Всичкото това ми се случи в едни Мухлясали времена

Секси снимки на кака Джоли част 2

Здравейте аз съм Dicky и днес ще ви покажа втората част снимки на Анджелина Джоли. Искам да ви съобщя, че това е последната ми статия, в момента просто нямам време за този блог, беше ми приятно.

Dicky

Червената шапчица част 2

Дългоочакваната втора част:

Йордан Радичков (български писател, драматург и сценарист)

- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да
не ми е името Спиридон, ако не го убия.
- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци
дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и
да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А
вълците от своя страна взеха, че умряха.
А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер",
има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то
не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница". Да рече тъй и
да си иде.

Уилям Шекспир (английски драматург и поет)

Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената
шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.

(двоуми се)

Да вляза или да не вляза?
Туй е въпросът.
Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия,
или да си полегна аз, да си поспя?
Легни, заспи и край.
Да, тук е спънката.
Какво ще видя в този летен кратък сън?
Да знай човек, че този сън
прекъсва чувствата във гладния стомах -
тогава би могъл ...
Но този страх от нещо пред вълка,
от таз затворена врата, отдето
се нищичко не чува и не шава,
сковава мойте сетива ...
Но стига!
С тези мисли ставам аз страхливец.
И бледната мазилка на страха
покрива с плесен и разяжда
естественият цвят на моята смелост.
Е, хайде, спри... и прогони тез мисли!
Офелия, ти моя вярна кучка, ела,
и с мен за всеки случай ти бъди!

Лев Николаевич Толстой (руски писател, религиозен реформатор, философ и публицист)

Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и
Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист
поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се
случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се
случи. И на нея и стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше
и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и
говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само
това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.

И отново Кърт Вонегът (американски писател, романист и сатирик)

Майката на Червената шапчица беше голяма майсторка на
баници. Нейните баници бяха сочни и мазни, сякаш правени с
мазнината на всички китайски свине. Така е то ...
Сега, като настана световният глад, защото китайците изядоха
всичко, аз си спомням за тези баници и от устата ми текат лиги.
Какво би станало, ако една от тези баници попаднеше сред
американците? Според мен никой няма да я изяде, макар че всички
умираме от глад. Ако една от тези баници попадне сред нас ние ще
се самоизядем за нея.
Але-хоп.
Разбира се, подобни баници вече не съществуват. Аз ги
припомних за да предизвикам лигите ви, защото зная - и вие сте
засегнати от световния глад. Така е то ...
Але хоп.
Червената шапчица беше секс-идеалът на глутницата. Когато
тя се появи с баницата един вълк я надуши. Тръгна след нея.
Този вълк бе проследен и от другите вълци. Винаги е така. Още
по мое време, когато бях стар. Още тогава, когато един
вълк надушеше нещо, всички тичаха след него.
Всъшност така се стигна до световния глад. До световния глад
се стигна чрез голямото преяждане, но тук става дума за един друг
черен понеделник, в който цените (американските цени) нарастнаха.
Але хоп.
Всички вълци се скупчиха около Червената шапчица. Никой не
искаше да я яде. Вълците си бяха изработили антитела против
глада. Механизма на тези антитела им бе показан от китайците.
Китайците и вълците по това време бяха най-добрите приятели. В
много отношения между тях нямаше разлика.
Та никой от вълците не ядеше Червената шапчица. Напротив,
те само душеха чорапите й. Те бяха луди по тези чорапи. Те им
миришеха приятно. Какво говоря, приятно, те изпитваха от тази
миризма върховна наслада. Така е то ...
В скоби, това бе средството, с което по-късно ги избиха
китайците. Те пуснаха огромни количества Червени шапчици с
подобни чорапи. Вълците бяха в див възторг. Но после китайците
прибраха своите Червени шапчици с техните чорапи. Просто ги
изпратиха на друга планета. Тогава вълците измряха от полов глад.
Така е то ...
Але хоп.
Но сега Червената шапчица изпитваше сърбеж от
полиетиленовите си чорапи. Тя реши да ги събуе. Така и направи,
и тогава вълците я изоставиха. Обидена от това тя изяде цялата
баница и умря от преяждане. Така е то.

Уди Алън (американски режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант)

Появи се самият У. А. Той има сдъвкан вид, непрекъснато клати глава и
вършва всяко изречение с "терифик" (страхотно). Камерата го показва в едър
план.

- Прелъстих с кифла сладката Ред Шапщайн, племенница на едно
приятелско еврейско семейство, което, кой знае защо, непрекъснато ме
вземаше за телефонния техник, който се появил в чекмеджето през 1952-ра. У.
А. повтаря изречението 15-20 пъти - колкото са и филмите му. Тонът му е
приобщаващо изповеден и очистително интимен.

А ето версия на приказката разказана от програмист:

Още докато е под DOS, юзера “Mother” подава сигнали към шината на Червената шапчица да копира малко банички в директорията на старата версия Баба 1.2. Червената шапчица започва незабавно да отделя процесорно време за обработка на сигнала и копирането. Но в това време се оказва, че в оперативната памет се е намъкнал вируса “Вълк” версия 2.11, и започва да чете хекс-кода на Червена шапчица. Така Червената шапчица преминава в режим на времеделение и процесора й започва да работи по-бавно. Вълкът, който е ъпгрейдвана версия, (добавена му е командата Search) се оказва с по-голяма производителност и пръв файндва архивните копия на Баба 1.2 и дава ирейз на цялата версия на Баба 1.2. Вълкът настанява свои файлове в директорията, която остава със същото име и така си осигурява свободен достъп до архивите на Червена шапчица. При достигането на обработените данни на Червена шапчица, той ги делейтва, като игнорира опитите й да ги разпознае от архива.
Обаче в това време антивирусния пакет, последна версия “Ловец” 6.29, снабден с ъпгрейдвана версия за унищожаване на вируси “Автомат Калашников 4.7?, открива вируса Вълк и го изтрива, като го маркира като бaд сектор. По-нататъка Ловец 6.29 ъндилейтва успешно изтритите фаилове на Баба 1.2 и Червена шапчица, които стават годни за по-нататъшна експлоатация.

Секси снимки на кака Джоли част 1

Здравейте аз съм Dicky (Емо) ще ви покажа няколко подбрани снимки в две части на сексапилната Анджелина Джоли.

^Като заговорихме за сексапил^

Очаквайте още в най скири време :)

Dicky

Червената шапчица част 1

Как биха разказали приказката за Червената шапчица други хора:

Едгар Алън По (американски писател, поет, редактор и литературен критик)

Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал
гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш
се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше
Червената шапчица.

Хорхе Луис Борхес (аржентински писател, смятан за един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век)

Червената шапчица имаше шапка, която се намираше в сфера, която
всъщност бе библиотека, чийто точен център пак бе която и да е шестоъгълна
галерия. Във всяка галерия имаше по 5 девици на стена с по 32 наредени
червени малки шапки на всяка лавица. Обаче сферата бе (и е) с окръжност,
абсолютно недосегаема, и е безкрайно число несъответствия, които следват
от бъдещата вечност на света. Подозира се, че дори и хората да изчезнат, то
Шапчицата-сфера ще продължи да съществува: осветена, безкрайна, съвършено
неподвижна, изпълнена с шапчици (5 х 32 х безкрайност), безполезна, нетленна,
трескава. Разклоняваща се.

Ърнест Хемингуей (новелист, автор на кратки разкази, журналист, носител на Нобелова награда за литература и награда Пулицър)

Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата
имаше мляко, бял хляб и яйца.
- Eто - каза майката.
- Какво - попита Червената шапчица.
- Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си.
- Добре - каза Червената шапчица.
- И си отваряй очите - каза майката - Вълкът.
- Да.
Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха
Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица,
излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е
много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли,
че вълкът беше започнал отново да се появява насам и като
помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.

Ги дьо Мопасан (френски писател-натуралист)

Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който
опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка,
която все още се преструва на невинна, ала той вярва на
невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя
се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само
по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.

O'Xенри (майстор на късия разказ с неочакван край, пишещ за живота на обикновените хора в Ню Йорк)

Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше
сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред
фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня....

Дж. Селинджър (американски писател)

- Ако сте по-особено животно и разбирате човешка реч, сигурно ще искате
да узнае те как съм почервеняла през глупавото си детство - цялата тая плява от
рода на "Дейвид Копърфийлд", в която хич не ми се ще да се ровя: родителите ми
като нищо ще получат по 2-3 кръвоизлива, натопя ли ги в смахнатата история на
идиотската си биография. Брат ми - Червеният калпак, отиде в Холивуд - продаде
се като проститутка. Ама аз не съм такава! - каза момичето към косматия вълк
първа.

Джоузеф Хелър (американски сатирик)

- А пък на мен името ми е Вълк Вълк Вълк - интимно отвърна вълкът,
- ти да не си медицинска сестра?
- Не съм, но те каня при баба - отвърна тя загадъчно.
- Ти си луда!
- Защо да съм луда?
- Защото не мога да дойда - пламенно отговори Вълк Вълк Вълк.
- Защо???
- Защото съм девствен!
- Че какво общо има това с баба?
- Никой не кани вълк при баба си при такова положение.
- Аз те каня! Каня те у баба си!
- Не, не мога да дойда.
- Защо не?
- Защото си луда.
- Защо да съм луда?
- Защото искаш да дойда при баба ти.
Червената шапчица набръчка чело:
- Не искаш да дойдеш, защото съм луда, а смяташ, че съм луда,
защото искам да дойдеш, така ли?
- Si.

Робърт Бърнс (шотландски поет, един от основоположниците на романтизма)

В цъфналата ръж,
o, в цъфналата ръж,
ах, в цъфналата ръж,
как да кажеш "Къш!"?

Конфуций (китайски мислител и философ, от чиито учения произлиза конфуцианството, повлияло живота и мисленето на хората в Китай, Япония, Корея и Виетнам)

Чер Ве На Та-ша попита:
- Какво трябва да направи един вълк, щом го канят на вечеря?
- Благородният вълк има апетит, но никога не е гладен, простият
вълк няма апетит, но винаги е гладен - отвърна вълкът с достойнство,
изнасяйки се на заден ход. Чер Ве На Та-ша автоматично записа думите му,
изпадайки в медитация.

Л. Рон Хъбард (американски писател-фантаст)

Червената шапчица се приближи:

- Извинвай Вълк. Hищо лично, просто така ми нареди училищният
психолог.

Луис Каръл (британски писател, философ, математик, логик и фотограф)

Червиса изобщо не се почуди (а стори й се, че би трябвало да се
зачуди), когато този бял вълк важно извади часовник от джоба на жилетката
си и, мърморейки "О, божичко, ще закъснея", се разбърза нанякъде. Тя го
последва, пламнала от любопитство...

Ф. Кафка (немскоезичен писател)

Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах
вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е
хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха
погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и
извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че
и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много
търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на
лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога
валеше го изпълваше с униние.

Анди Уорхол (американски художник)

Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.

Мастило за копринена щампа върху синтетични полимерни бои на платно
с размери 206 х 145 см.

Частна колекция

С разрешение на "Фелдман Файн Арт Гелъри", Ню Йорк

Джек Лондон (американски писател)

Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й
течеше силната кръв на белите покортели на света. Затова, без
да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един
съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята
очарователна женска усмивка.

Ярослав Хашек (чешки писател)

- Е, и какво направих? - мърмореше си вълкът - едно
голямо лайно напpавих, това е...

Оноре дьо Балзак (френски писател)

Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата.
Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен
майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски
дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил
на железни панти, които на времето си може и да са били хубави,
но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и
шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се
разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета
и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената
шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше
съвсем обикновенна и затова няма да се спираме по-подробно на
нея.

Луиз Макмастер Бюджолд (писател)

Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли
болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка,
моята диагноза. Спри, не сега, недей отново..."

И изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и
трескаво почука на вратата:

И отново Робърт Бърнс (шотландски поет, един от основоположниците на романтизма)

- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Вълчо.
- Иди си. Всички спят у нас.
- Не всички - каза Вълчо.
- Не зная как си се решил!
- Реших се - каза Вълчо.
- Ти май си нещо наумил?
- Май нещо - каза Вълчо.
- Веднаж да минеш моя праг...
- Да мина - каза Вълчо.
- Ще те посрещна като враг!
- Посрещай - каза Вълчо.
- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй - каза Вълчо.
- Утре ти ще дойдеш пак!
- Ще дойда - каза Вълчо.
- Ни дума никому за туй!
- Ни дума - каза Вълчо.

Максим Горки (руски писател)

I Вариант:

Стаята на бабта беше стара и нечиста. Стъклата на
прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите.
Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си
завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.

II Вариант:

Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела като
богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този
огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела,
затова, че е Човек.
- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и
понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.

Реймънд Чандлър (американски писател)

Тази вечер духаше пустинен вятър - от онези сухи и горещи ветрове,
които се изнизват от планинските проходи, къдрят косите, опват
нервите и сърбят по кожата. В такива вечери запиванията завършват с бой.
Хрисими по природа женици опипват с пръст острието на месарския нож и
съзерцават вратовете на съпрузите си. В такива вечери остромуцунест силует
може да се появи зад стъклото на кантората ви.

Oскар Уайлд (ирландски и британски драматург, писател и поет)

Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но...
Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с
най-добро име се ползват тези, които нямат име.
C какво мога да ви услужа?
Вълкът: Виждате ли ... Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.
Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.
Вълкът: Но аз говоря сериозно.
Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.
Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта,
който току що ви съобщих.
Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е
проява на лош вкус.
Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?
Бабата: Разбира се към глупостите. Но вие сте непоносим!
Вълкът: Кога един вълк е непоносим?
Бабата: Когато прекалява с въпросите.
Вълкът: А една жена?
Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.
Вълкът: Много сте строга към себе си.
Бабата: Разчитам на вашата дискретност.
Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.
(изяжда я)

Даниел Хармс (руски писател и поет)

Край мен е тъмнина,
очилата ми излитат!
Край мен е тишина,
ушите ми излитат!
Край мен е тъмшина.
ушилата ми излитат!
Леле майко и ти Иван Симьонович,
къде е моят крак?

Чарлз Дикенс (английски писател)

Бедната Червена шапчица! Тя не знаеше, какво я очаква.
Горкото дете! С каква обич, изписана по хубавото му личице, то
отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на
стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с нощната
шапчица на бабата, очакваше да погълне и тази своя жертва.

Ерих Мария Ремарк (немски писател)

- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк (или ром, джин,
калвадос, сливова и пр.) и седна на леглото и вдишваха познатия
дъх на коняка (джина, рома и т.н.). В този аромат имаше тъга и
умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът (джинът и
пр.) беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се
надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

Сан Антонио (френския писател)

Тъй значи. Вдигаме тупурдия пред главния вход, правим се, че си
търсим ключовете, а ето, че мацето - хоп! - цъфва от килера зад кухнята.
корсажът й току-виж се разхвърчал на сегменти под огромния натиск, който
съдържанието му налага с ентусиазма на гъби след дъжд. И в този момент
батко ви Ам Амтонио тегли такава пламли ва бабешка усмивка, че сигурно се
размирисва на пържени ченета.

- Здравей, мръвчице малка - изхърхорвам миловидно, разтърсвайки
дружелюбно цялата пухен ост на пейзажа. На шапотената госпожичка обаче
вади отнякъде древно чифте с калибър като врата на месарница. Знам колко
сте задръстени и ще ви подскажа, че се цели съвсем насам. Изритвам
юрганището като катапулт и се мятам между трясъци, пушек и фотьойл. За
щастие женските нямат рефлекси, а това, което имат е доста време, докато
заредят отново. Навсякъде витае перушина, а аз на място разфасовам
кукличката с ентусиазъм, от който сигурно могат да ви потекат лигите.
Време е да се омитаме, но не и преди да му дремнем по едно.

Жак Превер (френски поет и сценарист)

Вълка в зори ловци ще спрат.
А в нощната тъма - комини, смърт!
Не знаем - мрак, звезди,
безброй съдби...
Защо ридаем аз и ти...

Хулио Кортасар (аржентински писател и поет)

Ловецът вече цяла седмица беше по петите на вълка. Преследваше го
по един издайнически косъм - косъм с възел точно по средата. Първо
отвъртя сифона на мивката и огледа най-педантично всички налични косми
вътре. После с кирка тръгна по тръбата - отделяше, изследваше... След това
шахтата, колектора, канала под гората. Зад него оставаха купчина косми,
положени напряко на тунела.

Кърт Вонегът (американски писател, романист и сатирик)

След като мина покрай три отклонения, вливащи космите от хотела
на "Холидей ин", ловецът внезапно разбра, че стои точно под къщата на
бабата. Главно защото над него проблесна месингова табелка. Табелката
изглеждаше така: "ДЪРТАТА ШАПЧИЦА".

JACK2100

Нов екип, нова анкета + над 200 благодарности!

- Жак - jack2100@abv.bg - JACK2100

- Димитър - dkanev3@abv.bg - Jack_Sparrow

---------------------------------------------------------------------------

Моля гласувайте в новата анкета на блога!
---------------------------------------------------------------------------
БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ ИМЕТО НА ЦЕЛЯТ ЕКИП ЗА ВСИЧКИ НАСТОЯЩИ (над 200!!!) ПОСЕЩЕНИЯ (за по малко от две седмици!!!) НА БЛОГА!!! СУПЕР СТЕ ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ В СЪЩИЯТ ДУХ!!!

Може да сме безделници, но не сме без празници

Днес е Еньовден! Честит имен ден на всички с имената Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо. Бъдете живи и здрави! А сега малко информация за празника. Еньовден е стар славянски празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източно православната християнска църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Предполага се, че коренът на празника се крие в славянската традиция. В Русия празникът се нарича Ива́н Купа́ла и се смята за езически народен празник. В Украйна името е Ивана Купала (Купайла), както и в Беларус. Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също има задължително огън, който се прескача, а около него се танцува. Билките имат най-голяма сила именно в тази нощ.
Източник за тази информация е чичо гугъл.