Червената шапчица част 2

Дългоочакваната втора част:

Йордан Радичков (български писател, драматург и сценарист)

- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да
не ми е името Спиридон, ако не го убия.
- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци
дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и
да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А
вълците от своя страна взеха, че умряха.
А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер",
има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то
не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница". Да рече тъй и
да си иде.

Уилям Шекспир (английски драматург и поет)

Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената
шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.

(двоуми се)

Да вляза или да не вляза?
Туй е въпросът.
Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия,
или да си полегна аз, да си поспя?
Легни, заспи и край.
Да, тук е спънката.
Какво ще видя в този летен кратък сън?
Да знай човек, че този сън
прекъсва чувствата във гладния стомах -
тогава би могъл ...
Но този страх от нещо пред вълка,
от таз затворена врата, отдето
се нищичко не чува и не шава,
сковава мойте сетива ...
Но стига!
С тези мисли ставам аз страхливец.
И бледната мазилка на страха
покрива с плесен и разяжда
естественият цвят на моята смелост.
Е, хайде, спри... и прогони тез мисли!
Офелия, ти моя вярна кучка, ела,
и с мен за всеки случай ти бъди!

Лев Николаевич Толстой (руски писател, религиозен реформатор, философ и публицист)

Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и
Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист
поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се
случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се
случи. И на нея и стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше
и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и
говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само
това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.

И отново Кърт Вонегът (американски писател, романист и сатирик)

Майката на Червената шапчица беше голяма майсторка на
баници. Нейните баници бяха сочни и мазни, сякаш правени с
мазнината на всички китайски свине. Така е то ...
Сега, като настана световният глад, защото китайците изядоха
всичко, аз си спомням за тези баници и от устата ми текат лиги.
Какво би станало, ако една от тези баници попаднеше сред
американците? Според мен никой няма да я изяде, макар че всички
умираме от глад. Ако една от тези баници попадне сред нас ние ще
се самоизядем за нея.
Але-хоп.
Разбира се, подобни баници вече не съществуват. Аз ги
припомних за да предизвикам лигите ви, защото зная - и вие сте
засегнати от световния глад. Така е то ...
Але хоп.
Червената шапчица беше секс-идеалът на глутницата. Когато
тя се появи с баницата един вълк я надуши. Тръгна след нея.
Този вълк бе проследен и от другите вълци. Винаги е така. Още
по мое време, когато бях стар. Още тогава, когато един
вълк надушеше нещо, всички тичаха след него.
Всъшност така се стигна до световния глад. До световния глад
се стигна чрез голямото преяждане, но тук става дума за един друг
черен понеделник, в който цените (американските цени) нарастнаха.
Але хоп.
Всички вълци се скупчиха около Червената шапчица. Никой не
искаше да я яде. Вълците си бяха изработили антитела против
глада. Механизма на тези антитела им бе показан от китайците.
Китайците и вълците по това време бяха най-добрите приятели. В
много отношения между тях нямаше разлика.
Та никой от вълците не ядеше Червената шапчица. Напротив,
те само душеха чорапите й. Те бяха луди по тези чорапи. Те им
миришеха приятно. Какво говоря, приятно, те изпитваха от тази
миризма върховна наслада. Така е то ...
В скоби, това бе средството, с което по-късно ги избиха
китайците. Те пуснаха огромни количества Червени шапчици с
подобни чорапи. Вълците бяха в див възторг. Но после китайците
прибраха своите Червени шапчици с техните чорапи. Просто ги
изпратиха на друга планета. Тогава вълците измряха от полов глад.
Така е то ...
Але хоп.
Но сега Червената шапчица изпитваше сърбеж от
полиетиленовите си чорапи. Тя реши да ги събуе. Така и направи,
и тогава вълците я изоставиха. Обидена от това тя изяде цялата
баница и умря от преяждане. Така е то.

Уди Алън (американски режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант)

Появи се самият У. А. Той има сдъвкан вид, непрекъснато клати глава и
вършва всяко изречение с "терифик" (страхотно). Камерата го показва в едър
план.

- Прелъстих с кифла сладката Ред Шапщайн, племенница на едно
приятелско еврейско семейство, което, кой знае защо, непрекъснато ме
вземаше за телефонния техник, който се появил в чекмеджето през 1952-ра. У.
А. повтаря изречението 15-20 пъти - колкото са и филмите му. Тонът му е
приобщаващо изповеден и очистително интимен.

А ето версия на приказката разказана от програмист:

Още докато е под DOS, юзера “Mother” подава сигнали към шината на Червената шапчица да копира малко банички в директорията на старата версия Баба 1.2. Червената шапчица започва незабавно да отделя процесорно време за обработка на сигнала и копирането. Но в това време се оказва, че в оперативната памет се е намъкнал вируса “Вълк” версия 2.11, и започва да чете хекс-кода на Червена шапчица. Така Червената шапчица преминава в режим на времеделение и процесора й започва да работи по-бавно. Вълкът, който е ъпгрейдвана версия, (добавена му е командата Search) се оказва с по-голяма производителност и пръв файндва архивните копия на Баба 1.2 и дава ирейз на цялата версия на Баба 1.2. Вълкът настанява свои файлове в директорията, която остава със същото име и така си осигурява свободен достъп до архивите на Червена шапчица. При достигането на обработените данни на Червена шапчица, той ги делейтва, като игнорира опитите й да ги разпознае от архива.
Обаче в това време антивирусния пакет, последна версия “Ловец” 6.29, снабден с ъпгрейдвана версия за унищожаване на вируси “Автомат Калашников 4.7?, открива вируса Вълк и го изтрива, като го маркира като бaд сектор. По-нататъка Ловец 6.29 ъндилейтва успешно изтритите фаилове на Баба 1.2 и Червена шапчица, които стават годни за по-нататъшна експлоатация.